Евгений Романович Столица:
  |
Преценяване силата на тимовете и тяхното класиране
|
12.
Въпросът за преценяване силата на тимовете и тяхното класиране не е толкова
лесен за разрешаване, както може да изглежда на пръв поглед. Международните
състезания са започнали преди повече от 25 години, но все още не е измислен
начин за най-справедливо преценяване и класиране на тимовете. Ще споменем,
че за Европейския шампионат в Стокхолм през 1935 година видните австрийски
теоретици доктор Паул Щерн и Егон Ваца са били натоварени да изработят
колкото се може по-съвършен начин на преценяване. Те са работили почти
цяла година, докато изработят една много комплицирана и на пръв поглед
справедлива и прецизна система за преценяване и класиране. Няколко статии
във "Винер Бридж Магазин" са били посветени за аргументиране на тази система,
имаше писма, които са я критикували, по-късно са били направени някои корекции
и все пак след прилагането й на Стокхолмския шампионат тази формула излязла
незадоволителна. Изглежда, че и до сега постоянно се правят промени в това
отноше-ние. Французите се оплакват, че са изгубили първенството на Европа
през 1956 година благодарение на новия начин на преценяване, защото според
формулата от предишната година те щяха да бъдат на първо място. По-нататък
ще се постараем да докажем, че сегашните начини на преценяване почиват
върху съвсем погрешни основи и могат да доведат до напълно неправилно класиране.
Ще изкажем и нашите съобра-жения и предложения по този въпрос.
Преди всичко трябва да установим, че класирането може да се базира
само върху действително постигнатите резултати. Някои бриджори са на мнение,
че при преценката на отборите трябва да се прави анализ на игрите, да се
търси най-изгодния и най-резонния контракт, до който би трябвало да се
стигне, да се провери, дали е правилен пътят, по който се е стигнало до
окончателния контракт и т.н. Ние решително не сме съгласни с това становище.
Подобни съображения дават материал за коментиране и анализиране, но не
и за класиране. Така стои работата и в други спортове. Например, един шахматист
може да бъде много по-силен от друг, но ако в момент на разсеяност позволи
на противника да му направи "шах-шех" или "киндермат", той губи играта.
Също един футболен тим, без оглед на нивото на играта си, печели мача,
ако вкара повече голове.
Най-после може да се случат още по-досадни и незаслужени загуби. Например,
един шахматист, въпреки много по-добра игра и с печелеща позиция, да загуби
поради просрочване на времето ("цайтнот"). Най-добрият колоездач може да
загуби състезание поради спукване на гума. За класиране е меродавен тъкмо
този окончателен резултат, а не техническите прояви, които го предшествуват.
13.
Подобни случайности стават и в бриджовите турнири. Например, ако тим "А"
разумно се задоволява с манш, а тим "В" отива на съвсем нерезонен шлем,
които се вади, благодарение на "хиляда късмета", спечелените от тим "В"
точки не могат да му бъдат оспорени или отнети. Само при коментиране може
да се посочи, че успехът на тим "В" в тази игра е незаслужен.
Или обратно: тим "А" стига до резонен шлем, докато тим "В" се задоволява
с манш. Може да се случи, че разпределението на картите в противниците
е изключително лошо и неблагоприятно, и на този шлем се влиза. Тим "А"
губи, въпреки че е назначавал по-добре от против-ниците. Така в турнирна
игра No 7094, моят тим обяви "6 пики", които не излизат, защото при 9 коза
се задържа Дамата, а в странична боя не сполучва импас на Рига. Този шлем
има изгледи да бъде спечелен в 75% случаи (като в 25% ще се получи голям
шлем) и НЕ САМО МО-ЖЕ, НО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАЗНАЧЕН. За съжаление, разпределението
на картите в противниците беше тъкмо от тези 25%, които са неблагоприятни.
На другата маса противният тим се е задоволил с "4 пики", ко-ито естествено,
бяха спечелени с едно добро и дадоха робер. Въпреки че не можем да бъдем
упрекнати, в тази игра имаме загуба от 750 точ-ки, която не може да не
се отрази върху нашето класиране.
Трети пример: тим "А" назначава резонен шлем, използувайки най-фините
конвенции за проверяване на контролите, докато тим "В" обявява същия шлем
"на око" (например, "1 купа" - "3 купи" - "6 купи"). При идентичен резултат
тим "А" не може да получи никакво специално възнаграждение за своите майсторски
назначения, както и тим "В" да бъде понижен в класирането за тази игра.
Естествено е, че в подобни случаи за тим "А" е много болно, че неговата
по-хубава игра не се възнаграждава (пример No 3) или дори дава загуба (примери
NoNo 1 и 2). Обаче той трябва да понася стои-чески тези несполуки, надявайки
се, че те щедро ще се компенсират с други игри, в които неговата по-висока
техника ще даде заслужена печалба.
Въпреки че подобни неудачи оставят горчива утайка в душите на играчите
от по-добрия тим, те повишават интереса на турнирната борба, защото по-слабият
тим има възможност от време на време да подобри положението си; иначе съдбата
му все щеше да бъде предрешена.
14.
Така ние трябва да се базираме върху ДЕЙСТВИТЕЛНО ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ.
Най-семпло и естествено е, точките, спечелени от единия тим на двете
маси да се съберат и да се сравнят с тези, направени от дру-гия тим. Например,
тим "А" печели на първата маса 5000 точки, а на втората 7000. Тим "В" печели
съответно 9000 и 6000 точки. Всичко 12000 за "А" и 15000 за "В". Следователно
тим "В" печели турнира с 5000 точки.
Ако ни интересува да установим, колко голямо е надмощието на тим "В",
трябва да разберем, че тази цифра сама по себе си още не е меродавна. От
значение е, колко раздавания има в целия турнир. Има разлика, дали тези
3ООО точки са спечелени в 24, 36 или 48 раздавания. В първия случай надмощието
на тим "В" е най-голямо, във втория то е по-малко, а в третия - още по-малко.
На пръв поглед би трябвало да се раздели разликата върху броя на игрите
и да се види, колко печели тим "В" средно в едно раздаване. В дадения пример
цифрите ще бъдат 125, 83,3 и 52,5.
При по-внимателно разглеждане ще видим, че този начин на преценяване
не е съвсем правилен. Да допуснем, че тим "А" играе срещу тим "В" три турнира
и губи във всеки от тях по 3000 точки.
В първия турнир резултатът е 9000:12000;
във втория той е 12000:15000;
в третия той е 15000:18000.
Въпреки еднаквата разлика в точки, ясно е, че надмощието на тим "В"
е най-голямо в първия турнир и най-малко в третия. Ако сметнем сбора на
точките, направени от печелещия тим за 100%, ще видим, че в първия турнир
губещият тим е реализирал 75%, във втория 80%, а в третия - 83,3%. Процентът,
с които губещият тим е изостанал в сравне-ние с печелещия (в примера 25%,
20% и 16,7%) ние наричаме "ПРОЦЕНТ НА ПОБЕДАТА". Той доста ясно показва,
какво е надмощието на победителя и доколко победата е убедителна.
Когато разликата е много малка, трудно може да се говори за истинска
победа. И при други начини за преценяване на тимовете съществува зоната
на "реми". Ние смятаме, че турнирът е изигран наравно (плюс реми за единия
тим и минус реми за другия), ако "процентът на победата" не надминава 2%.
Възможен е и друг начин за изчисляване "процента на победата". За база
(100%) се взимат точките, направени от ГУБЕЩИЯ ТИМ и се прави сметка, с
колко процента го надвишава тимът-победител. Така, в горните примери тим
"В" превъзхожда съперниците си с 30, 25 и 20 %.
И двата начина са приемливи, но трябва да се установим върху единия
от тях, а не един турнир да според първата формула, а друг според втората.
Ние предпочитаме първия начин, тъй като при много голяма разлика в
силите на двата тима "процентът на победата", изчислен според вто-рата
формула, се увеличава прекалено много.
Да дадем за пример турнир No 102, в който зарегистрирахме най-голямата
победа - 14700 точки за 36 игри. Нашият тим записа 22450 точ-ки, а противниците
само 7750. Според първата формула "процентът на победата" е 65,5, което
вече е премного. Според втората формула се получава фантастично голяма
цифра 189,7 %.
Приемането за база (100 %) постиженията на ПЕЧЕЛЕЩИЯ ОТБОР по начало
е по-правилно и в този случай "процентът на победата" винаги е под 100
%.
Смятаме, че "процентът на победата", изчислен според първата формула,
доста точно определя РАЗЛИКАТА между силите на двата тима. Ако той е най-много
2, не може да се говори за някакво надмощие на един отбор; между 2 и 10
% разликата е малка, но от 10 до 20 % е чувствителна (средна), а още по-нагоре
е голяма.
15.
Ако "процентът на победата" доста точно определя, доколко един тим превъзхожда
другия, той не дава никаква представа за АБСОЛЮТВАТА СТОЙНОСТ на двата
тима. Много съществено е да се разбере, на какво ниво се намират и двата
отбора, защото доста често се случва, че победителите са направили много
грешки и подарили много точки. В случая успехът им не се дължи толкова
на добрата им игра, колкото на това, че противниците са играли още по-лошо
от тях.
За амбицираните бриджори е много важно по-често да проверяват собственото
абсолютно ниво, за да установят, дали то се качва, поддържа или спада.
Определянето на абсолютната сила на отбора е от голяма важност и при
състезания, в които участвуват много отбори, защото за тяхното класиране
е съществено да се прецени, кой тим е играл наистина добре и кой е спечелил
много точки само поради гафовете на противниците.
16.
Как може да се осъществи такава преценка?
Ще подчертаем още веднъж, че анализиране и коментиране, колкото и да
са полезни, често не са в състояние да дадат здрави опорни точки за преценка,
почиваща върху математическа база. Има няколко причини за това:
1. Анализът се прави с известни (т.е. отворени) карти, а това не отговаря
на условията, в които действително се е разиграла съответната игра. Знаейки
разпределението на всички карти е много по-лесно да се намери най-правилния
начин на анонсиране, разиграване и дефандиране. Има много шлемове, които
са резонни за обявяване, но при затворени карти не могат да бъдат назначени,
освен "на око". При "компетитивните преговори" играчите често са поставени
пред дилема, която при затворени карти кажи-речи е неразрешима: дали да
отиват още нагоре или да отстъпят играта на противниците (евентуално с
контра). Аналогичните съображения важат за разиграването и дефандирането.
Кол-ко често разиграващият или защитникът не може да улучи начина на игра,
който е съвсем очевиден при отворени карти.
2. Анализирането на анонсите може да бъде коренно различно, съобразно
със системата, която приема анализаторът. Назначение, което е правилно
според Кълбертсон или Албаран може да бъде напълно погрешно според Е.Р.С.
и обратно. Често коментаторът не е в състояние да се абстрахира от собствените
си вкусове и разбирания и гледа да оправдае или поне да намали грешките
на собствения си отбор и да преувеличи такива на противниците. Точно такъв
е случаят с мача Беланже-Кълбертсон. В книгата с игрите на този мач коментариите
са направени от французите, а в тях постоянно проличава онова пристрастно
отноше-ние, за което споменахме. Отборът на Кълбертсон получава най-остри
както за най-малките си грешки, така и за случаи, в които анонсира според
правила, които не допадат на французите. Напротив, най-грубите грешки,
извършени от френския тим намират извинение, дори оправдание, а успехи,
постигнати в отделните раздавания се преувеличават и се превъзнасят до
небето.
3. Анализирането понякога не може да определи математическата стойност
на грешката. Например, ако един тим обявява шлем с използуване на фините
конвенции, а другият назначава същия шлем "на око", техническото превъзходство
на първия не може да се прецени математически. Надмощието му ще се прояви
в по-голям брой игри, евентуално дори не в един, а в няколко турнира, обаче
дадената игра може да бъде материал за коментиране, но не и за класиране,
ако постигнатият резултат е идентичен на двете маси.
4. Анализирането изисква извънредно много време и за изчерпателното
разглеждане на всички игри от един турнир трябват няколко дена напрегната
работа, докато в практиката често е необходима бърза преценка на тимовете.
Освен това, за безупречното анализиране би трябвало да бъде записано и
цялото разиграване, което фактически е невъзможно.
17.
За класиране на тимовете трябва да се намери математическа база, която
да почива върху реалните резултати. Ние използувахме и комбинирахме две
много ценни идеи: на д-р Щерн ("Винер Бридж Магазин" - NoNo 78, 79) и на
Жозефина Кълбертсон ("Винер Бридж Магазин" - No 71). Изхождайки от тях
изработихме интересен начин за преценяване на турнирните тимове, който
предлагаме на читателите. Доколкото досега го прилагахме в многобройните
ни турнири, смятаме, че той дава доста точна представа за АБСОЛЮТНАТА СИЛА
на всеки тим.
Макар че някои отделни загуби са незаслужени, все пак в много повече
случаи те се дължат на дефектната игра на съответния тим. Обрат-но, печалбите
почти винаги идват от "подаръците", направени от противниковия тим. Както
е известно, за всяко раздаване в турнира се прави баланс между резултатите
на двете маси. Този баланс може да бъде нулев, плюсов или минусов за всеки
тим. Идеята на д-р Щерн е следната: силата на един тим не се проявява в
игри с плюсов баланс за него (защото нормално това се дължи на лошата игра
на противниците), а тъкмо в игри с минусов резултат. Колкото по-малко са
тези игри и колкото по-малко точки са подарени в тях, толкова отборът е
по-добър. При преценяването на абсолютната сила на един тим не е меродавен
резултатът в точки или "процентът на победата". Съществено е, колко точки
е подарил този тим в игри с минусов баланс.
Да приемам, че тим "А" е направил 16000 точки срещу 12000 точки на
тим "В" и е спечелил турнира с 4000 точки. "Процентът на победата" е 25
%, следователно надмощието на тим "А" е голямо. Обаче абсолютната му сила
може да се определи само от броя на точките, които той е подарил на противниците
в игри с минусов баланс. например, тези точки възлизат на 2000. Това значи,
че без тези подаръци, тим "А" би могъл да направи 16000 + 2000 = 18000
точки. В действителност той е постигнал само 88,9% (16000:18000) и тази
цифра дава представа за абсолютната му сила. Ако се обърнем към тим "В"
ще видим, че в игри с минусов баланс той е подарил 6000 точки (защото ако
от тази цифра се извадят 2000 точки, подарени от тим "А", ще се получат
4000 точки: основната разлика между двата тима). При безпогрешна игра тим
"В" би могъл да направи същите 18000 точки /12000 + 8000). В действителност
той е постигнал само 66,7 % (12000:18000) и тази цифра изразява неговата
абсолютна стойност.
Да допуснем сега, че при същия турнирен резултат (16000:12000) игрите
с минусов баланс за "А" възлизат на 3000 точки, а такива на тим "В" - на
7000 точки. Ясно е, че в този случай и двата тима са подарили повече точки
и следователно са играли по-лошо. Процентът на абсолютната сила се понижава
и за двата отбора. Процентът за "А" става 84,2 (16000:19000), а на "В"
- 63,2 % (12000:19000). Ако подарените точки са още повече (например, 4000
и 8000), процентите на двата тима съответно спадат още (80 % и 60 %). Напротив,
ако те са по-малко (например, 1000 и 5000), процентът се повишава (94,1
и 70.6 %).
За по-голяма яснота ще подредим получените резултати в една таблица:
|
А + 16000
|
В + 12000
|
|
А + 4000
|
|
| Тим "А" |
Тим "В" |
|
Подарени точки
|
Процент
|
Подарени точки
|
Процент
|
|
1000
|
94,1
|
5000
|
70,6
|
|
2000
|
88,9
|
6000
|
66,7
|
|
3000
|
84,2
|
7000
|
63,2
|
|
4000
|
80,0
|
8000
|
60,0
|
18.
Тази преценка вече дава добри резултати, но в желанието си да постигнем
още по-голяма точност, ние правим преценка и по друг на-чин. Тук ние използуваме
идеята на Жозефина Кълбертсон. Според нейните наблюдения, една двойка играчи,
която подарява най-много 2000 точки в 10 робера, може да се смята, че е
съставена от истински майстори-шампиони. Мислим, че мнението на именитата
бриджорка може да бъде прието и използувано за преценяване на играчите.
За да се приложи и в турнирна игра, то трябва да бъде съответно пригодено
и преработено.
По статистически начин установихме, че СРЕДНО един робер се състои
от 6 игри. Като разделим 2000 върху 60, получаваме 33,3 точки на всяка
игра (за двама играчи). Закръглявайки тази цифра до 30, стигаме до извода,
че истински майстор е онзи бриджор, който подарява максимум 15 точки в
една игра. Решихме да приемем, стойността на такъв играч се движи между
100 % (ако не прави никакви подаръци) и 90 % (ако подарява по 15 точки
всяка игра). Следователно, подаряването на 1,5 точки във всяка игра понижава
нивото на бриджора с 1 %. За преценяване на един турнирен тим трябва да
умножим 6 точки (4 играчи по 1,5 точки) върху броя на раздаванията. По
такъв начин при турнир от 36 игри подарените 6 х 36 = 216 точки, понижават
стойността на тима с 1 %. Да вземем за пример случаите, посочени в предишния
параграф. Изчислявайки по новия начин, ще получим следните резултати:
|
Тим "А"
|
Тим "В"
|
|
Подарени точки
|
Процент
|
Подарени точки
|
Процент
|
|
1000
|
95,4
|
(94,1)
|
5000
|
76,9
|
(70,6)
|
|
2000
|
90,7
|
(88,9)
|
6000
|
72,7
|
(66,7)
|
|
3000
|
86,1
|
(84,2)
|
7000
|
67,6
|
(63,2)
|
|
4000
|
81,5
|
(80,0)
|
8000
|
63,0
|
(60,0)
|
Ако сравним получените цифри с тези от предишния параграф (поставени
в скоби), ще се уверим, че те са доста близки и в дадения слу-чай са малко
по-големи от първите. При друго съотношение на направените точки те могат
да излязат по-малки. Например, ако тим "А" печели турнира със същите 4000
точки, но е направил общо 21000 точки срещу 17000 точки на "В", процентите,
изчислени по начина на предишния па-раграф, ще бъдат по-големи от тези,
пресмятани според втората формула:
| Тим "А" |
Тим "Б" |
|
Подарени точки
|
Процент
|
Подарени точки
|
Процент
|
|
1000
|
95,5
|
5000
|
77,3
|
|
2000
|
91,3
|
6000
|
73,9
|
|
3000
|
87,5
|
7000
|
70,8
|
|
4000
|
84,0
|
8000
|
68,0
|
Както и да е, близостта на цифрите, получени по двата начина, показва,
че приетата от нас норма, според която нивото на истински майстори се движи
между 90 и 100 %, отговаря на действителността.
19.
Като вземем средното аритметично между цифрите, изчислени по двата начина,
бихме могли да определим абсолютната стойност на двата ти-ма; обаче съществува
още един фактор, на който трябва да се обърне внимание.
Ако грешките биха се ограничили само с точките, които всеки отбор подарява
в раздавания с минусов баланс, преценката, получена от комбинирането на
двата начина на изчисляване на процента, би била напълно правилна. Обаче
практиката показва, че от време на време, и то не толкова рядко, в едно
и също раздаване и двата тима правят грешки, които напълно или частично
се компенсират. МОЖЕ ДА СЕ ТВЪРДИ С ПОЛОЖИТЕЛНОСТ, ЧЕ ФАКТИЧЕСКИ ВСЕКИ
ТИМ ИГРАЕ ПО-ЛОШО, ОТКОЛКОТО ЛИЧИ СПОРЕД ПОДАРЕНИТЕ ОТ НЕГО ТОЧКИ В МИНУСОВИТЕ
ИГРИ. Другояче казано, всеки тим винаги подарява известен брой точки, които,
бидейки компенсирани с аналогичните подаръци на другия тим, не влияят върху
резултата. Оттук ще стигнем до извода, че е необходимо да се направи една
математически мотивирана корекция, която да понижи процентите на все-ки
отбор.
20.
Понякога грешките на двата тима са подобни или идентични. Например, се
случва, че на двете маси при същия контракт разиграващият влиза, макар
че би трябвало да го спечели; или един и същи контракт, който по начало
се губи, се изкарва на двете маси, поради еднакво лошо дефандиране.
В тези случаи подобни грешки дават нулев баланс, в други - се получава
разлика в полза на единия тим; например, при идентичен контракт, който
би трябвало да бъде спечелен, на едната маса се влиза без едно, а на другата
- без две; или при същия контракт, който по начало се губи, на едната маса
има изкарване "жюст", а на другата - с едно добро. Подобни разлики могат
да се дължат на грешки както в разиграване, тъй и в дефандиране.
Има, обаче, и много особени и комплицирани случаи, когато напри-мер,
контрактът на двете маси е различен. Да приемем, че и двете страни са във
втори манш. На първата маса ЮГ-СЕВЕР обявяват "4 ку-пи", които изкарват
точно (+620). На другата маса след същите "4 ку-пи" ЗАПАД-ИЗТОК правят
баражно назначение "4 пики", на което ще влязат без три (-800), но ЮГ-СЕВЕР
отиват на "5 купи" и сами влизат без едно (-100). Балансът е 720 точки
за тим "А". Обаче подарените точки са повече: отивайки на "4 пики" на втората
маса, тим "А" подарява 180 точки, защото дава възможност на противниците
да запишат +800 вместо +620 точки (без три с контра); на свой ред, тим
"В", отивайки на "5 купи" записва +100 вместо -800 точки, следователно
подарява 900 точки. 900 - 180 = 720 точки, които представляват баланса
на това раздаване. Ще дадем като пример още една игра от турнир No 7157.
ЮГ-СЕВЕР имат I - 20, а ЗАПАД-ИЗТОК II - 40. На втората маса аз с картата
на ЮГ играя "3 купи" и влизам без едно (-50); на първата маса ЮГ играе
"4 купи" с контра без две (-300). На пръв поглед всичко изглежда нормално:
балансът +250 точки за нашия тим произхожда от това, че на първата маса
противниците са се качили без нужда с едно ниво повече и са били съответно
наказани. В действителност грешките в това раздаване са по-многобройни
и по-комплицирани. Първо, аз разигравах лошо и при по-голямо внимание,
бих могъл да спечеля играта и манш (+390 точки вместо -50). Следователно
моята грешка струва 440 точки. Второ, ЗАПАД-ИЗТОК имат гарантирана игра
"4 кари", която им дава робер и противниците на моята маса сгрешиха, че
ми позволиха да играя "3 купи". Разбира се, те не биха могли да запишат
в своя полза 580 точки, защото аз би трябвало да баражирам с "4 купи" и
да вляза без едно с контра (-100). Пасуването на ИЗТОК-ЗАПАД е грешка,
която им струва 390 + 100 = 490 точки. На първата маса назначенията бяха
по-правилни: моите съюзници след "3 купи" на ЮГ-СЕВЕР са обявили "4 кари"
и противниците резонно баражирали с "4 купи" (контрирани). Изглежда, че
разиграващият е допуснал грешка, аналогична на моята и вместо без едно
(-100), влязъл без две (-300), следователно е подарил 200 точки. Като съберем
грешките на всеки тим поотделно, ще констатираме, че благодарение на мене,
нашият отбор подари 440 точки, а противниците 490 + 200 = 690 точки. Разликата
690 - 440 = 250 представлява баланса на това раздаване. Лесно може да се
види, че 440 точки, подарени от всеки тим взаимно се компенсират и не влияят
върху баланса и върху преценката на двата тима.
21.
Колкото и да е съблазнително да се намерят подобни компенсиращи грешки
чрез анализа на игрите, този начин практически не може да бъде приложен
по причини, посочени в §16. За да разрешим тази задача, ние изработихме
следния лесен и математически мотивиран начин.
Според явно подарените точки в игри без нулев баланс, ние изчисляваме
"предположително подарени точки". Естествено е, че те трябва да бъдат еднакви
за двата тима, защото в крайна сметка се компенсират. Колкото повече има
действително подарени точки, т.е. колкото двата тима играят по-лошо, толкова
повече се увеличават и "предположително подарените точки". Обаче, би било
твърде несправедливо на един силен тим да се прави много голямо понижение
на процента, само защото противниците са играли извънредно лошо. Затова
ние приемаме, че в най-лошия случай по-силният тим би могъл да подари още
толкова точки, колкото са записали в игри с минусов баланс за него. След
то-ва гледаме, какво е отношението на точките, подарени от по-слабия тим,
към сбора на точките, подарени от двата отбора. Това отношение означава
вероятността на възможно подарените точки и се умножава върху броя на точките,
подарени от по-силния тим.
Вземаме за пример първата таблица на §18. В първия случай "предположително
подарените точки" възлизат на 1000 х 5000 : 6000 т.е. 833. Тази цифра е
напълно приемлива. Във втория случай и двата тима са играли по-лошо и "предположително
подарените точки" стават 1500 (2000 х 6000 : 8000), в третия и четвъртия
случай те са респективно 2100 и 2667.
Прибавяйки "предположително подарените точки" към подарените, изчисляваме
(според Жозефина Кълбертсон, §18) третия процент. За слу-чаи,посочени в
първата таблица на §18, той е следният:
|
Тим "А"
|
Тим "В"
|
|
91,5
|
73,0
|
|
83,8
|
65,3
|
|
76.4
|
57,9
|
|
69,1
|
50,6
|
Тъй като този процент се основава само върху едно ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, ние
нямаме право да го взимаме в пълна мярка, а събираме трите про-цента и
тази сума делим на три. В резултат получаваме "ОКОНЧАТЕЛНИЯ ПРОЦЕНТ", който
дава представа за силата на тимовете и може да бъде сложен в основата на
тяхното класиране.
В същите примери (таблица и 1 в §18) "окончателният процент" се определя
както следва:
|
Тим "А"
|
Тим "В"
|
|
93,6
|
73,5
|
|
87,8
|
68,1
|
|
82,2
|
62,9
|
|
76,9
|
57.9
|
Личи, че колкото по-лошо са играли двата отбора, толкова понижението
е по-чувствително и това е справедливо. Освен това понижението е малко
по-чувствително на по-силния тим, защото е по-вероятно, че някои от успехите
му не са напълно заслужени или поне постигнати сравнително лесно. При по-голяма
разлика в силата на отборите по-добрият тим натрупва в своя полза повече
точки и "първият процент" (§17) се увеличава. Тъкмо този факт се компенсира
с това че "предположително подарените точки" стават повече и "третият процент"
по-малък.
Може би ще ни упрекнат, че изчислявайки "третия процент" според "предполагаемо
подарените точки" и взимайки средното аритметично от трите процента, ние
фактически намаляваме три пъти тези "предположително подарени точки". На
това може да възразим следното: първо, тези точки все пак не са ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,
а само ПРЕДПОЛОЖИТЕЛНО подарени, тъй че не би било правилно, да ги смятаме
за доказани и върху тази презумпция прекалено да понижаваме класирането
на отборите; второ, от време на време, и не толкова рядко, се случват игри,
в които един тим губи точки, без да е виновен за това. Случайностите от
този вид (споменати в предишните обяснения) понижават, макар и незаслужено,
процента на съответния тим и според нашето мнение, компенсират това, че
"предположително подарените точки" понижават "окончателния процент" в по-малка
степен.
22.
За какво може да ни послужи "окончателният процент"? Преди всичко той дава
здрава основа за преценяване на всеки тим и специално на тима-победител.
За амбицираните бриджори е извънредно важно да разберат, на какво ниво
е тяхната игра и на какво се дължи тяхната по-беда: на това, че наистина
са силни, или само на това, че противниците са играли чувствително по-лошо
от тях. Смея да твърдя, че предложеният от нас начин за преценяване според
"окончателния процент" кажи-речи винаги отговаря на действителните постижения.
Обикновено след свършване на турнира аз изказвам впечатлението си за нивото,
на което бяха нашите прояви, например, около 90 %, малко над 80 %, някъде
към 75 % и т.н. След като направя точните изчисления, "окончателният процент"
нормално излиза доста близък до моите предположения.
Като показателен пример ще дам нашия турнир No 173. На пръв поглед
победата ни е блестяща 21280:13930, т.е. 7350 точки. Обаче в 13 игри (от
36) ние имаме минусов баланс 6040 точки, което показва, че играхме лошо.
"Окончателният процент" излиза за нас 67,7, тъй че въпреки явното надмощие
по отношение на противниците, нашият тим би трябвало да се срамува от играта
си в този турнир. Фактът, че "окончателният процент" на другия отбор е
само 35,9 не е никакво утешение за вас, дори напротив: да се подарят 6040
точки на такива слабаци е съвсем унизително за бриджори от чувствително
по-висока класа.
Напротив, в други случаи, въпреки по-скромния резултат, ние постигнахме
много по-добър процент. Например, в турнир No 158 ние печелим 1030 точки,
но постигаме процент 80,3. В турнир No 181 при печалба 2220 точки процентът
ни е 80,5.
Най-после ще посоча един от последните ни турнири (No 212). Постигнатата
от нашия тим печалба 5510 точки за 24 игри е голяма, но още не говори нищо
за нашето ниво. Ако се направят изчисления според подарените точки, ще
видим, че с този турнир може да се гордеем. Действително подарените от
нашия тим точки са само 450 и "окончателният процент" е изключително висок
(95,6 %). Противниците играха много слабо (5960 подарени точки) и техният
процент е доста нисък (53,6 %), но нашата победа се дължи не на този факт,
а на това, че отборът ни този път беше на рядка висота.
Постоянната проверка на собствената сила позволява един там да разбере,
дали той поддържа нивото и висотата си, прогресира или регресира, и в случай
на нужда да вземе решителни мерки за повишаване на нивото си.
Цифрата на "окончателния процент" дава доста добра представа за действителната
стойност на всеки отбор, поне както той се е представил в дадения турнир.
Ако процентът е от 90 нагоре, тимът вече е превъзходен, а в редки случаи
(от 95 нагоре), той кажи-речи е постигнал съвършенство. "Окончателният
процент" между 80 и 90 показва, че отборът е добър, макар че подлежи на
по-голямо усъвършенствуване. "Окончателният процент" между 70 и 80 означава,
че играта на тима е посредствена, но все пак задоволителна. "Окончателният
процент" меж-ду 60 и 70 свидетелствува, че отборът е играл зле, а ако е
по-нисък от 60 %, показва много лоша игра, от която е редно да се срамува.
23.
"Окончателният процент" може да бъде от решаващо значение при съревнование
на няколко отбора, когато всеки тим играе с всеки друг по един мач. За
всеки мач тимът получава съответния процент, а средното аритметично от
процентите на всички отделни мачове определя действителната му сила през
целия турнир. Финалното класиране ще се направи според тези резултати и
с по-голяма точност ще даде на всички отбори заслужените места.
Когато тимовете са толкова много, че всеки не може да играе с всеки,
и се налага да се прибегне до една или няколко елиминации, "окончателният
процент" може да бъде много полезен и да бъде сложен в основата на тази
елиминация. Не всеки победител трябва да влезе в по-нататъшните кръгове
и не всеки победен да бъде изключен. Ако се случи, че два силни отбора
се срещнат в първия тур и направят, напри-мер, единият 90 %, а другият
- 85 %, не е справедливо, губещият тим да бъде елиминиран. Напротив, ако
в същия тур се срещнат два слаби отбора и постигнат 65 и 60 %, победителят
явно е на доста ниско ниво и не заслужава да вземе участие в по-нататъшните
състезания. Ако за финалния турнир се определя известен брой на отборите,
в него ще влязат тези, които имат най-висок "окончателен процент", а не
победителите. Подобно нещо може да се прави и при няколко последователни
елиминации. При това процедиране спортният интерес ще нараства и по-силните
отбори ще имат право да участвуват в повече турнирни фази.
Имаме данни за уреждането на турнира за "Купата на Франция" през 1932
година. Той е бил проведен с елиминация в няколко кръга по на-чина, който
не можем да одобрим, защото при най-малката загуба в точ-ки отборът се
е изключвал от по-нататъшните състезания. Такава елиминация се е правила
поотделно между парижки и провинциални тимове, състоящи се от силни играчи
и по-слаби такива. Много парижки отбори със силни играчи са били изключени
след един или два тура. Например, тимът на известния барон дьо Нексон е
бил елиминиран още след първия тур, в който е загубил минимално (само 101
точки), Между другото тази загуба е най-малката разлика в цялото състезание.
През това време някои провинциални тимове, въпреки явно по-слаба игра,
участвуваха в няколко тура. Най-после, на финала са се срещнали тимът на
"железопътния клуб" (начело с Албаран) и тимът на град Сент-Етиен. Разликата
в силата на двата отбора е била неизмерима. Разгроменият провинциален отбор
прави жалко впечатление с играта си, макар че според формулата на състезанието
заема второ място. Ако организацията на турнира не беше толкова порочна,
във финала би трябвало да се срещнат два наистина най-силни отбора на Франция
(вероятно парижки) и тогава спортният интерес от тази последна среща щеше
да бъде значително по—голям.
24.
След като изложихме нашите възгледи за преценяване на тимовете и нашия
начин на класиране, ще направим критика на установената процедура при официалните
турнири. Обикновено всеки тим играе срещу всеки друг по един мач от 40
раздавания (разделен на две половини по 20 игри). През време на всяко полувреме
съставът на играчите и техните места на масите остават непроменени. Разликата
от всяка отделна игра от обикновени точки се преизчислява в международно
приетите "мач-точки" по следния начин:
|
Разлика в обикновените точки мач-точки
|
|
0-10
|
0
|
|
20-60
|
1
|
|
70-130
|
2
|
|
140-210
|
3
|
|
220-340
|
4
|
|
350-490
|
5
|
|
500-740
|
6
|
|
750-990
|
7
|
|
1000-1240
|
8
|
|
1250-1490
|
9
|
|
1500-1990
|
10
|
|
и над 2000
|
11
|
Ако разликата в мач-точки, направени от двата тима, не е по-голяма от
5, мачът се признава за "реми" и всеки отбор получава по една "победна
точка". При по-голяма разлика в мач-точки победителят записва в своя полза
две "победни точки", а победеният - нищо. Класирането става според събраните
"победни точки". Ако някои два тима имат еднакъв брой "победни точки",
на поредно място се поставя този, който има по-голяма цифра, получена от
делене на спечелените от не-го мач-точки върху изгубените. Тъй, на Европейския
шампионат 1956 г. Италия и Франция постигнали еднакъв брой "победни точки"
- 25, но Италия излязла на първо място (с 955 спечелени и 564 загубени
мач-точки), а Франция - на второ (с 927 спечелени и 576 загубени).
25.
От таблиците веднага личи, че колкото повече растат разликите, толкова
по-малко се увеличават мач-точките. На пръв поглед това би могло да се
оправдае със следното основание: големите разлики обикновено се дължат
на груби грешки на единия тим и другият тим не би трябвало да получава
от там незаслужено много точки. Обаче, при по-внимателно разглеждане ще
видим, че този начин е съвсем несправедлив, нерезонен и дори порочен.
Малките разлики дават относително повече мач-точки. Например, ако при
същия контракт на двете маси единият тим направи или изпусне едно добро,
това вече дава отражение върху класирането, макар че не е толкова съществено.
От тези малки печалбици евентуално могат да се съберат достатъчно точки,
за да компенсират сравнително едра загуба, направена от същия тим поради
груба грешка. Но не винаги "добрите" дават мач-точки. Да приемем, че ЮГ-СЕВЕР
имат резонна и гарантирана игра на "4 купи" в първи манш. Ако този контракт
се играе на двете маси, всяко "добро" е от значение. Но да допуснем, че
на втората маса ЮГ-СЕВЕР са стигнали само до "3 купи". Разликата е 250
точки. Ако сега на първата маса се направят едно, две или дори три "добри",
те няма да влияят върху резултата (4 мач-точки). Ако на първата маса "4
купи" са извадени "жюст", е безразлично, дали на втората маса при игра
"3 купи" се направят 9, 10 или дори 11 взятки. Няма никаква логика, че
в един случай по-внимателното разиграване, което дава "добри", се възнаграждава,
а в други случаи "отива на вятъра". Подобни неща понякога се получават
и при дефандиране, както ще покажем по-късно.
Има обаче и много по-големи аномалии, върху които трябва да обърнем
внимание, като посочим най-фрапантните, без да можем да изчерпим въпроса.
Ние играхме няколко турнира с тимове, които изчисляват резултата в мач-точки.
В тези турнири не веднъж се натъквахме на по-ложения, които ясно показваха,
колко неправилен е този начин на преценяване, при който често се ощетява
по-силния тим, за сметка на по-слабия, който, напротив, се фаворизира.
Разбира се, позволявайки на противниците да изчислят резултата на турнира
в мач-точки, ние винаги правихме преценка на същия турнир по нашия начин.
Ето няколко примера:
В турнирна игра No 7089 ЗАПАД-ИЗТОК в първи манш имат игра "4 пи-ки",
която изисква само внимателно, но не и виртуозно разиграване. На втората
маса, където аз бях СЕВЕР, ИЗТОК разигра неудачно и влезе без едно. Тази
грешка струва 470 точки (5 мач-точки). На първата маса играчът с моята
карта се е намесил във втори манш с "2 купи", по-лучил контра и влязъл
без четири (-1100). С това той е ощетил своя тим с 1100 - 420 = 680 точки
(6 мач-точки). Ако тези две грешки бяха се случили в две различни раздавания,
щяхме да спечелим 11 мач-точки. Понеже противниците ИМАХА КЪСМЕТ ДА ГИ
НАПРАВЯТ В ЕДНО И СЪЩО РАЗДАВАНЕ, те загубиха само 8 мач-точки (1150 точки),
т.е. съвсем несправедливо спестиха 3 мач-точки.
При изчисляване според мач-точки много действително спечелени точки
отиват съвсем напразно, и понякога се получава, че тимът, които е подарил
по-малко точки е в загуба. Така в същия турнир ние печелим първия тур (8
игри) с 1390 точки и 6 мач-точки. Във втория тур ние губим 1130 точки и
II мач-точки. Следователно, въпреки че имаме още аванс от 260 точки, противниците
водят с 5 мач-точки. Доб-ре беше, че в останалите турове надмощието ни
беше много голямо и ние постигнахме убедителна победа не само в обикновените
точки, но и в мач-точките.
Ще посоча още една игра от същия турнир. ЗАПАД-ИЗТОК имат игра "4 купи"
във втори манш (+620 точки), обаче ЮГ-СЕВЕР са в първи манш и могат да
баражират с "5 кари" без едно (с контра -100). Нашият тим в това раздаване
беше на пълна висота, но противниците и на две-те маси направиха забележителни
гафове. На първата маса, след като партньорът ми стигна до "4 купи", ЮГ
баражира не с "5 кари", а с "4 пики", на които влезе с контра без четири
(-700), т.е. подари 600 точки (6 мач-точки). На втората маса с нашата карта
ЗАПАД-ИЗТОК са отишли доброволно вместо на "4 купи" на "4 пики" (!!) и
са влезли с контра без три (-800), т.е. подарили 900 точки (7 мач-точки),
защото, ако бяха стигнали до "4 купи", нашите съюзници положително щяха
да баражират с "5 кари" (боя, в която са се поддържали). Тук се получи
пак същата аномалия, за която говорих: грубите грешки на противниците струват
13 мач-точки, обаче ние записахме само 10, защото случай-но и двата гафа
станаха в едно и също раздаване. Споменавам за този случай, не за да повтарям
същите неща, а за да обърна внимание още на следния интересен факт: на
първата маса ЮГ-СЕВЕР биха могли, вмес-то без четири, да влязат без пет
и без шест и нямаше да изгубят нито една мач-точка в повече. На втората
маса ЗАПАД-ИЗТОК биха могли да влязат вместо без три без четири (във втори
манш) и резултатът в мач-точки нямаше да се промени.
Както личи от дадените примери, изчисляването в мач-точки оставя без
съответното наказание много груби грешки, както, например, последната:
според мене да се играе на двете линии контракт "4 пики", е повече от абсурдно
и заслужава справедлива, но строга преценка.
26.
Понякога се случва, че резултатът от целия турнир е различен, в зависимост
от това, дали е изчислен в действителни точки или в мач-точки. Например,
в турнир No 108 тим "В" губи 850 точки, обаче ако се прави преизчисляване
в мач-точки, той печели 4 мач-точки. В турнир No 115 аномалията е още по-голяма.
Тим "А" губи 1180 точки, но пече-ли цели 10 мач-точки (!!). В турнир No
200 тим "В" губи 260 точки, но печели 3 мач-точки. За да не се помисли,
че давайки тези примери, аз съм пристрастен, ще уточня, че във всички тези
случаи тъкмо нашият тим губеше според обикновените точки. Въпреки че за
мене лично щеше да бъде по-изгодно с използуването на мач-точки да обърна
тези загу-би (или минус-реми в турнир No 200) в победи или плюс-реми, моето
чувство за справедливост не ми позволява да го направя. ЗА МЕНЕ Е НЕМИСЛИМО
ДА СМЯТАМ, ЧЕ Е ПОБЕДИЛ ТИМЪТ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ ПО-МАЛКО ТОЧКИ И ПРИ НАПИЯ
НАЧИН НА ПРЕЦЕНЯВАНЕ, ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ ИМА ПО-НИСЪК ПРОЦЕНТ.
Когато разликата в силите на двата тима е чувствителна, тя проличава
при какъвто и да е начин на преценяване: обикновени точки, процент на победата,
окончателен процент или мач-точки. Напротив, колкото тази разлика е по-малка,
толкова повече нараства възможността за неправилна преценка, ако тя се
изчислява върху базата на мач-точки (или победни точки). В едни случаи
много действително спечелени точки се губят, а в други малка разлика може
да даде отражение върху мач-точките.
Например, ако в едно раздаване тим "А" печели 500 точки, а в друго
- тим "В" - 740 точки, 240 точки, спечелени от последния тим, като че ли
не съществуват, напротив, ако във втората игра тим "В" печели 490 точки,
той губи една мач-точка, въпреки че разликата е минимална (10 обикновени
точки). И тук 140 точки, спечелени от тим "В" фактически не се броят.
Когато подобни аномалии се случат няколко пъти в един турнир, те могат
да опорочат класирането. Да дадем три примера, като приемем. че четири
раздавания са в полза на "А", а други четири - в полза на "В".
.
| Пример No 1 |
| За "А" |
За "В" |
|
500
|
740
|
|
500
|
740
|
|
500
|
740
|
|
500
|
740
|
|
2000
|
2960
|
Въпреки че тим "В" е направил 960 точки повече, двата отбора получават
по 24 мач-точки и са наравно.
| Пример No 2 |
| За "А" |
За "В" |
|
500
|
490
|
|
500
|
490
|
|
500
|
490
|
|
500
|
490
|
|
2000
|
1980
|
При това положение тим "А" печели 4 мач-точки, макар че е напра-вил
само 40 точки повече (24:20).
| Пример No 3 |
| За "А" |
За "В" |
|
500
|
740
|
|
500
|
740
|
|
500
|
490
|
|
500
|
490
|
|
2000
|
2460
|
Тук аномалията изпъква още повече. Резултатът е 24:22 мач-точки за "А",
макар че тим "В" е направил 460 точки повече.
Подобни случаи не са толкова редки. Тъкмо те водят до несправедливото
по-високо класиране на тима, който е подарил повече точки и могат да бъдат
съдбоносни, когато разликата в силите на двата отбо-ра не е особено значителна.
Да ме прощават привържениците на мач-точки, но никога няма да призная,
че техният начин правилно отразява силата на тимовете.
27.
Привържениците на мач-точки изтъкват още, че при техния начин на преценяване,
след сторената груба грешка, същият тим има надежда да избие тази загуба
с някои дребни печалби, като изкарва парт-скорови контракти или прави "добри".
И тук решително не сме съгласни.
Да дадем пример от § 25, където един и същи тим играе на двете маси
"4 пики" и да приемем, че след това този тим изкара "3 купи" точно, докато
противниците играят "4 купи" във втори манш и влизат без едно. Разликата
е 240 точки или 4 мач-точки. Грешката на втория отбор е съвсем незначителна
в сравнение с предишния гаф, даже може би това не е грешка, а несполука.
Междувременно първият тим връща почти половината от предишната загуба.
Ние смятаме, че тимът, който прави груби гафове, заслужава да понесе последиците
в пълна мярка. Той не може да ги компенсира с няколко дребни печалби.
Според нашия начин на преценяване, след всяка груба грешка, "окончателният
процент" на съответния отбор значително спада. Само, ако след това играе
безупречно, този процент може малко да се повиши, защото тогава минусите
на този тим се разхвърлят на повече игри. Обаче той не може да мечтае за
победа, освен ако междувременно противниците направят скъпо струващи грешки,
които съответно ще понижат техния процент.
Обръщаме специално внимание, че нашата система на преценяване има в
повечето случаи две предимства, които са справедливи:
1. Нито една точка, спечелена от който и да е тим, не се губи напразно.
2. Всяка игра с минусов баланс за един тим чувствително понижава процента
на този тим и едвам забележимо покачва процента на противниците.
За пример ще дам едно раздаване от турнир No 173, за който вече говорих.
На първата маса ЗАПАД (В-1) играе "4 купи" във втори манш и влиза с реконтра
без три (-1600). На втората маса със същата карта ЗАПАД (А—2) назначава
"3 без коз" и ги печели с реконтра и едно "добро" (+1350 т.). Това е най-голямата
разлика в едно раздаване, зарегистрирано в нашите турнири (+2950 за "А").
За да покажем,колко справедливо функционира нашият метод на преценяване,
ще направим следните изчисления: отначало ще вземем останалите 35 игри
от същия турнир. "Окончателният процент" излиза 66,5 за тим "А" и 46,5
за "В". След като прибавим и тази игра, получаваме 67,6 за "А" и 35,9 за
"В". Както се вижда, при небивало голяма печалба от това раздаване "окончателният
процент" на "А" се повишава само с 1,1 %, докато този на "В" спада с 10,6%,
което е напълно справедливо.
Ако обърнем разликата от тази игра в мач-точки, виждаме че тя е максимална
(11). Тези мач-точки отиват не съвсем заслужено в полза на тим "А", докато
тим "В" не получава съответното, достатъчно голямо наказание за своята
изключително лоша игра. След като да първата маса той губи 1600 точки,
почти е безразлично, какво става на втората маса. Ако там тим "А" играе
"3 без коз" без контра и реконтра и дори не прави едно добро, разликата
в мач-точки е същата (1600 + 600 = 2200). Гафът на тим "В" на втората маса
(слаба контра, която е предизвикала реконтра с едно добро) абсолютно не
влияе на резултата на това раздаване. Дори тим "В" би могъл да направи
на втората маса още по-голяма глупост, например, да играе "7 без коз" реконтриран
без 13, и това не би се отразило върху резултата.
Ако вземем за отправен пункт втората маса, се получава подобно положение.
След като А-2 е спечелил реконтрирани "3 без коз" с ед-но "добро", е безразлично
дали на първата маса се влиза само с кон-тра (1350 + 800 = 2350) или с
реконтра. Дори и при много по-голямо влизане с реконтра, тим "В" не получава
заслуженото наказание.
При не толкова големи разлики тимът, който печели в едно раздаване,
повишава процента си с няколко десети, а тимът, които губи, го понижава
в по-чувствителна степен, и то с оглед на това, колко точки е подарил.
Смятаме, че нашият метод доста добре разрешава въпроса за класирането
на тимовете. Печелившият отбор може да получи висока преценка, ако самият
той е играл достатъчно добре, но не и само благодаре-ние на многобройните
и едри подаръци от страна на противниците.
Разбира се, ние допускаме, че могат да се направят още по-големи усъвършенствувания
и преценяване на тимовете, че по начало нашите опити в тази насока са изградени
върху мотивирани и справедливи предпоставки и принципи.
28.
Остава още да се спрем за малко и на "победните точки". Смятаме, че изчислени
върху базата на мач-точки, те не могат да дадат истинска представа за стойността
не отборите. Един тим може да спечели 6 мач-точки и да получи 2 "победни
точки", а друг въпреки по-голяма печалба в обикновените точки, да спечели
по-малко мач-точки и следователно, само 1 "победна точка" (реми). Възможна
е дори и такава аномалия, че тимът, спечелил повече обикновени точки, да
загуби повече от 5 мач-точки, тъй че мачът ще бъде в полза на противниците,
които с по-малко записани обикновени точки печелят срещата и получават
две "победни точки". Освен това, отборите от средна сила, ка-то печелят
мачове срещу слаби тимове, може да съберат известен брой "победни точки",
които съвсем не отговарят на нивото им; защото както вече споменахме по-рано,
самият факт на победата още не говори непременно за абсолютната сила на
отбора-победител.
На края ще подчертаем още веднъж, че класирането на отборите според
официално приетия правилник почива върху коренно неправилни основи, не
отразява истинската сила на състезателите и има наложителна нужда от съществено
коригиране и дори преработване. От една стра-на, ако в някой отделен мач,
разликата в мач-точки е малка, резултатът може да бъде съмнителен; от друга
страна, ако тя е голяма, победителят незаслужено натрупва в своя полза
прекалено много мач-точки, които могат да повлияят и върху изхода на турнира.
Такъв беше случаят в Европейския шампионат през 1956 година. Както споменахме
в § 24, при равен брой на "победни точки" за Италия и Франция, първенството
е било дадено на Италия, за което е допринесъл този факт, че Ливан е загубил
мача си срещу нея със 104:20 мач-точки. Тези подарени 104 мач-точки говорят
не толкова за силата на италианския тим, колкото за слабостта на ливанския
и въпреки това, те бяха решаващи за първенството на Европа. Не искаме да
твърдим, че Франция е заслужавала първо място. За да се определи това,
би трябвало да се на-правят допълнителни изчисления, които да установят
допълнителната сила, показана от двата първи отбора, без оглед на слабостите
на техните противници.
И тъй, ние смятаме,че официалният метод на класиране е неправилен и
се обявяваме решително против него. При изработването на нашия начин за
преценяване на тимовете, ние се ръководехме изключително от желанието да
се стигне до правилен и точен резултат. Без да се хвалим, че разрешихме
идеално тази задача, мислим, че допринесохме нещо в това отношение. Предполагаме,
че не може да бъде оспорвана основната ни идея: всеки отбор да получи съответното
класиране съобразно със собствената си игра, а не в зависимост от проявите
на противниците. Изхождайки от този принцип, трябва още да се работи в
тази насока. Ако нашите опити послужат като отправна точка за безупречното
разрешаване на този проблем, ние ще се радваме, че дадохме полезен принос,
както на бриджорите, тъй и на самата игра - БРИДЖ.
30 октомври 1959 г.
Евгений Столица
Към
BG Bridge On-Line