Евгений Романович Столица:
  |
Уреждане на дупликатните турнири
(Бел. авт.: Ние нарочно пишем не "дубликатни", а "ДУПЛИКАТНИ"
турнири,понеже това е международно приет термин, употребяван в немски,
френски и английски езици. Специално във френския език тази дума не съществува
самостоятелно, но се използува редовно като бриджово понятие.) |
1.
Когато един човек започва да играе бридж, той отначало бива увлечен от
неизчерпаемото богатство на положенията и комбинациите, които се случват
в играта, и намира в тях интересно забавление. По-късно той забелязва,
че по-рутинираните бриджори постигат успехи и печалби, по-големи от неговите
и си дава сметка, че това не е слу-чайно. Той вижда, че в тази умна игра
не може да се мине без съответната техника (в анонсиране, разиграване и
дефандиране), която трябва да бъде усвоена. Елементарното търсене на развлечение
отстъпва място на амбицията, която го подтиква да догони, а евентуално
и да задмине другите играчи. Той се стреми не само към печалбата, а и към
най-добрия начин за нейното постигане. Той вижда, че е по- ценно, шлемът
да бъде обявен "културно", а не "на око". Той разбира, че е по-добре да
изкара играта "жюст" с разиграване "safety", отколкото да направи евентуално
едно-две добри, без да вземе тези предпазни мерки. Наличието на тази амбиция
е най-добрата гаранция за напредване в бриджа, докато при нейната липса
играчът никога няма да се издигне на ниво, по-високо от средното. Най-после
бриджорът се убеждава, че колкото и да са големи неговите способности и
постижения, той не може да мине без добри партньори. Индивидуалната му
амбиция се превръща в желанието, не само той, а и цялата група играчи,
с които се събира, да бъде на високо ниво и да превъзхожда други групи
бриджори.
2.
За да се определи силата на отделния играч и на цялата група бриджьори,
преценяването "на око" не може да бъде достатъчно точно. За тази цел се
уреждат различни видове състезания, които имат явно изразен спортен характер.
За преценяване на отделните играчи понякога се уреждат "индивидуални"
турнири. Сега те са съвсем изоставени, тъй като резултатите не отговарят
на действителността: в повечето случаи класирането на всеки отделен играч
се опорочава от играта на временните му съюзници.
На Запад се ползуват с голяма популярност турнири по двойки. Те са
забавни, но не и много сериозни, защото имат два съществени де-фекта:
1. Много често резултатът на някое раздаване зависи изключително от
играчите на противната линия (на същата и на другите маси). Например, ЗАПАД-ИЗТОК
имат гарантирана игра "4 купи", на която СЕВЕР-ЮГ нито могат да попречат,
нито да баражират. Може да се случи, някои двойки от линията 3-И да отидат
на неизпълним шлем, докато някои други двойки да не стигнат и до манш.
Не е изключена възможността, някой играч да направи груба грешка в разиграването
и да влезе дори на "4 купи". Съвсем естествено е, че всички тези двойки
ще подучат съответното класиране. Обаче двойките от линията Ю-С, без да
могат да направят нещо, се класират различно: където 3-И са обявили неизпълним
шлем или са влезли на "4 купи*, Ю-С получават най-високата бележка, където
3-И са изпуснали манш, бележката на Ю-С е по-ниска, а при точно назначени
и спечелени "4 купи" тя е най-ниска.
2. В турнири по двойки не е толкова важно контрактът да бъде спечелен
по най-сигурния начин (safety), а да се направят колкото се може повече
добри. Истинският майстор, който съзнателно жертвува едно или две добри,
за да си осигури изкарването, често получава по--лоша бележка от посредствения
играч, който благодарение на благопри-ятно разпределение, прави едно-две
добри, разигравайки без тънкости.
Изобщо, турнирите по двойки имат до известна степен "салонен" характер,
а всички сериозни състезания за първенство в града, в страната, както и
международните турнири се играят във вид на "ДУПЛИКАТ".
Понякога се уреждат състезания само между две двойки, които игра-ят
"парти-фикс". В този случай резултатът зависи много от картата, от късмета.
За да се изравнят случайностите от този вид, подобни мачове се състоят
от 100-150 робера и, въпреки това, резултатът им не е напълно убедителен.
Прочути са мачовете, които съпружеската двойка
Кълбертсон е играла срещу Ленц-Джекоби и срещу семейство Симс. Състезания
от този вид са много полезни за обиграване на една двойка играчи, обаче
техният спортен интерес не е много голям. Ние не веднъж уреждахме такива
мачове, които много допринасяха за напредването на отделните играчи и за
развиването на "ансамбловото* чувство в двама партньори. Обаче почти никога
не довършвахме тези състезания, които изискват продължително и редовно
събиране на една и съща група.
3.
Нямаме сведения кой е измислил дупликатните турнири, но на този човек би
трябвало да се издигне паметник. Такива турнири са наситени със силно интелектуално
и емоционално напрежение. Който ги е играл,познава незабравимата остра
наслада, която получава от тях и за него обикновеният роберов бридж избледнява
и губи по-голямата част от своята привлекателност и обаяние.
В дупликатните турнири са премахнати дефектите, присъщи на другите
видове бриджови състезания, индивидуални или на двойки. В тях и двата тима
са поставени в абсолютно равни условия. И в тях случайността и късмета
понякога играят роля, но това става доста рядко. Може да се каже, че в
повечето случаи печалбите са заслужени. Например, ако на едната маса Ю-С
обявят нереален шлем, противният тим заслужено печели, в случай, че на
другата маса със същата карта резонно се играе манш. Във всяко раздаване
всеки тим притежава ВСИЧКИ КАРТИ, са-мо че разпределени на две маси. Тук
отделният играч или двама партньори нямат основание да се оплакват от слаба
карта, мисфит или лошо разпределение в противниците, защото знаят, че на
другата маса техните съперници се намират в същото положение. Почти винаги
по-голямото майсторство дава явно надмощие и резултатите отразяват истинското
съотношение между силите на двата тима.
Едно нещо трябва да се разбере: при дупликатните турнири се преценява
не индивидуалният играч, не отделната двойка, а целия тим. Затова, ако
един наистина силен играч играе със слаби партньори срещу противниците
от средна класа и губи турнира, това не означава, че ТОЙ е играл лошо.
Напротив, той може би е играл най-добре от всичките играчи, но ТИМЪТ МУ
положително е бил по-лош.
4.
Ние може да се похвалим, че през 1933 година сложихме началото на дупликатните
турнири в България, които сега много се играят между различни групи бриджори.
Лично аз до сега участвувах в 212 турни-ри (7476 игри). Тъй като записвахме
разпределението на картите, а също анонсите, първото излизане и резултата
на двете маси, събрахме доста интересни и разнообразни архивни материали,
от които може да се извлече значителна поука.
В настоящата статия искаме да споделим нашите наблюдения и опит във
връзка с устройството на турнирите, да обърнем внимание върху дефекти,
грешки и пропуски, допуснати при уреждането на подобни турнири на Запад
и да посочим, по какъв начин ние провеждаме повечето от нашите турнири.
Както казахме, при дупликатните (игри) турнири се преценява целият
тим като хомогенна единица. Затова е редно всеки бриджор да играе с всеки
друг играч от същия тим. По този начин още преди повече от 25 години са
се организирали във Франция състезанията за "Купата на Франция" и "Купата
на Париж". По същия начин през 1933 година е бил проведен и прочутият мач-турнир
(на плафон) между тимовете на Беланже и Кълбертсон. Макар че в други турнири
Кълбертсон обикновено е играел "парти-фикс" с Лайтнер, а жена му - с Готлиб,
в този мач той е приел френската формула и играл поред с всички играчи
от своя тим.
За съжаление, в международните състезания се е установил начинът на
игра с постоянни двойки. При това положение не може да се говори за истински
ТИМ, а само за две, евентуално три двойки играчи, които често нямат нищо
общо помежду си, освен националната принадлежност. Ние сме на мнение, че
при сериозни турнири, всяка четворка, образуваща един тим, трябва да представлява
една обиграна и споена група, ОБЕДИНЕНА ОТ ЕДНА ОБЩА СИСТЕМА НА АНОНСИРАНЕ.
В противен случай би могло да се говори не за силата на целия тим и на
съответната систе-ма, а само за отделните му двойки. Например, в Европейския
шампионат 1956 година Франция е била представена от три двойки: Жаис-Трезел,
Башериш-Гестем и Бурчов-Шварц. Всяка от тях е употребявала различна система
на анонсиране, никой играч не е играл с друг, освен с постоянния си партньор.
Тяхното сътрудничество е било съвсем случайно. Подобно нещо е било и в
Италианския тим, в който и трите двойки играели по различна система ("класическа",
"римска" и "неаполитанска"). С голямо задоволство прочетохме, че международната
бриджова организация е наредила, от 1958 година турнирите да се провеждат
със задължително сменяване на играчите, като във всеки мач всеки играч
е длъжен да играе с най-малко трима играчи от същия тим. За жалост, нямаме
сведения, дали тази разумна реформа е били осъществена. Ние от самото начало
приехме в общи черти старата френска формула, която и сега смятаме за много
удачна. Всеки играч играе поред с трима останали участници на своя тим.
Следователно, турнирът се разпада на три дяла. Обаче, за по-голямо уравновесяване
всяка двой-ка играе поред срещу две различни двойки противници, тъй че
турнирът се състои от шест тура. За по-голяма яснота ще опишем, как ста-ва
това. В първия тур играчи NoNo 1 и 2 от тим "А" (обозначени съкратено като
А-1 и А-2) играят срещу В-З и В-4, докато на другата маса В-1 и В-2 играят
срещу А-З и А-4. След първия тур двойките от тим "А" остават по местата
си, а тези от тим "В" се преместват на другата маса. Следователно във втория
тур А-1 и А-2 играят срещу В-1 и В-2. В третия тур А-1 има за партньор
А-З, а А-2 играе с А-4. Аналогична смяна става и в тим "В". В четвъртия
тур съставът на двойките остава непроменен, но играчите от тим "В" отиват
на другата маса. В пети и шести тур А-1 играе с А-4 срещу две различни
двойки от тим "В", в който по аналогичен начин става разместване на играчите.
При това устройство всеки играч играе една трета част от турнира с
различен партньор, Същевременно в половината от всички игри той има за
противник всеки играч от другия тим.
Най-после, за още по-голямо уравновесяване на условията, е желателно
всеки бриджьор да се застъпва на другата маса равномерно от всички играчи
от другия тим. Следователно, ако вземем играча А-1, би трябвало на другата
маса с неговите карти да играят по една четвърт от всички раздавания играчи
В-1, В-2, В-З и В-4. Иначе може да се получат чувствителни неизгоди за
единия тим. Например, в турнир No 201, който не беше уреден по нашия начин,
се случи така, че в продължение на цялото състезание картата на най-слабия
в разиграване от противния тим отиваше в най-силния бриджор от нашия тим,
което беше изгодно за нас, но не и справедливо.
В класическия начин на френските турнири този въпрос беше разре-шен
идеално, но не ни беше ясно, как това може да се осъществи на практика.
Затова до скоро при нас нямаше "пълно заместване" и всеки играч е играл
с картите на трима бриджьори от противниковия отбор. Най-после намерихме
разрешение на тази задача по следния начин: първата половина от всеки тур
(нормално три игри, макар че те биха мог-ли да бъдат и две, и четири) се
раздават на всяка маса по обикновен начин. При изпращането на пликовете
с картите от първата маса на втората ЮГ получава картите на ЮГ и т.н. Следователно,
картите на А-1 отиват в В-1, тези на А-2 в В-2 и т.н. Обаче на първата
маса след изиграването на основните (три) игри диаграмата, която показва
посоките, се обръща на 180 градуса и за втората половина на тура А-1 става
СЕВЕР и в него отиват картите на В-2 (СЕВЕР на втората маса), а А-2 става
ЮГ и получава картите на В-1 (ЮГ на втората маса). Във втория тур се процедира
по аналогичен начин: А-1 изпраща карти-те си на В-З, а получава от В-4.
Не е трудно да се види, че при тези смени за два тура (12 игри) всеки играч
играе по три игри с картите на всеки противник, а в целия турнир (6 тура)
- по девет. При та-кова процедиране всеки играч от един тим може да бъде
сравнен с всеки играч от другия тим, което е извънредно поучително.
5.
Тъй като при описаното уреждане турнирът се състои от 6 тура, а всеки тур
от чифт брой игри, общото количество на раздаванията трябва да бъде кратно
на 12, т.е. 12, 24, 36 или 48. Турнири с 12 игри не заслужават да бъдат
уреждани специално. Ние няколко пъти ги правихме след свършване на обикновения
турнир, когато оставаше време и участниците изказваха желание да поиграят
още. 24 игри не са достатъчни за показване на възможностите на двата отбора,
но понякога при липса на време правихме и такива турнири. Напротив, 48
игри са прекалено много. Такива турнири продължават към 6 часа (или дори
повече) и са много уморителни. Практиката показва, че турнири от 36 раздавания
най-добре се приемат от играчите. Те задоволяват техния "турнирен глад",
без да ги уморяват и траят 4,5-5 часа, а при експедитивна игра могат да
бъдат свършени и за 4 часа. Затова в повечето случаи уреждаме турнири от
36 игри.
6.
Остава ни още да разгледаме въпроса за "парт-скоровете". Тъкмо тук имам
големи разногласия с бриджори, застъпващи мнението, про-тивно на моето.
Често се стига до горещи и ожесточени спорове. Моите противници отхвърлят
турнири с парт-скорове, тъй като това не би-ло прието на официалните турнири
на Запад. Аз виждам в уреждането на турнири само с нулеви скорове съществен
пропуск и ще изкажа мо-ите разбирания, които между другото, са в съгласие
с мненията на много други играчи и то не само от моята група. Ще прибавя,
че турнирите с парт-скорове не са мое изобретение. В няколко броя на "Винер
Бридж Магазин" (NoNo 1, 44, 97 от 1932-1935 г.) може да прочетем за турнири
на двойки с парт-скорове. За това изрично споменава полковник Периас в
статията си, специално посветена на устройството на турнирите. Не знам
по каква причина, тази идея не е била възприета в дупликатните турнири.
Предполагам, че просто не са се сетили за това. Ние още от втория ни турнир
въведохме парт-скорове и винаги провеждаме турнири по този начин, освен
когато противниковият тим поставя като задължително условие да се играе
само с нулеви скорове.
7.
За по-ясно ориентиране в положението, което разглеждаме, трябва да се обърнем
към произхода на турнирите и да разберем тяхната същност. В сравнение с
обикновения роберов бридж (било "парти-либр", било "парти-фикс"), турнирите
имат много по-голям състезателно-спортен интерес, защото при тях и двата
тима разполагат със съвсем еднакви средства, а елементът на късмета, макар
че не е изключен, е сведен до минимум.
В турнирите играчите показват, какво са научили в обикновения бридж,
като се прави сравнение между резултатите, получени със същите карти. Турнирите
не могат да се играят на робери, тъй като иначе след една игра с различен
резултат на двете маси двата отбора биха играли при различни условия. Например,
ако в първата игра на едната маса ЮГ-СЕВЕР печелят манш, а на другата само
парт-скор (да кажем "2 купи"), във втората игра същите двойки ще имат различни
скорове (II - 0 и I - 60) и няма да играят при същите условия. В такъв
случай втората двойка, която се намира в първи манш, може да вземе манш
на ниско ниво или да прави отбранителни и баражни назначения, които първата
двойка (във втори манш) няма да си позволи.
За да се играе при същите условия, всяко раздаване е изолирано. То
се явява като отделна игра, един откъслек от обикновен роберов бридж. Взаимните
положения на двете двойки в роберов бридж постоянно се променят, води се
борба за постигането на главната цел: вземане на робера. Всяка изкарана
игра е положителна крачка, която печели терена и приближава към целта;
резонното баражиране с цена на из-вестна жертва пречи на противника да
печели терена. Маншове, в които се намират двете страни и евентуалните
им парт-скорове създават безкрайно разнообразни взаимоотношения между двете
двойки. Играчите трябва да умеят да се съобразяват с тези положения и да
нагаждат играта си според тях.
Казахме, че в турнирите не е възможно да се играе на робери, обаче
трябва да се създадат най-различните ситуации, отговарящи на такива от
роберов бридж. Състезателите трябва да покажат майсторството си при разнообразните
положения на манш или скор. В турнирите с нулеви скорове този въпрос е
разрешен компромисно, защото се сменяват само маншовете, които при това
се редуват автоматично: I:I, I:II, II:I и II:II. Много положения, които
се случват в обикновения бридж и изискват специално фино манипулиране,
безпричинно и несправедливо се изключват от състезателния бридж, в който
тъкмо се цели играчите да покажат най-разностранното си майсторство.
8.
Другият упрек, които ми правят хората, чиито възгледи не съвпадат с моите,
се състои в това, че парт-скоровете улесняват играта и намаляват спортния
интерес на турнирите. Предполагам, че моите опоненти не са се замислили
достатъчно дълбоко, за да разберат, че наличието на парт-скорове създава
съвсем особени и често много трудни проблеми в анонсиране, които тъкмо
повишават спортния интерес на играта и я правят по-напрегната. За да се
разрешат сполучливо тези проблеми се изискват специални начини на анонсиране,
които чувствително се отличават от такива при нулев скор. Като играхме
по-голямата част от турнирите с парт-скорове, ние се натъкнахме на много
положения, при които видяхме, че е необходимо коренно да се променят правилата
на анонсиране, да се изработят нови такива, които да подхождат към съответните
положения и дори да се измислят за тези случаи някои специални конвенции.
Най-големите ръководства по бридж извънредно малко се занимават с назначенията
при парт-скор. Например, Албаран, посвещавайки 322 страници на своята "Енциклопедия
на бриджа" на анонсиране отделя по-малко от две страници за назначения
при парт-скор, докато Жаис изобщо не се занимава с този въпрос. Този пропуск
положително е във връзка с това, че парт-скоровете не са приети в турнири.
В нашата книга главата, посветена на назначения при парт-скор, обхваща
20 страници, но смятаме, че далеч не сме изчерпали този въпрос и възнамеряваме
да дадем още съществени допълнения.
Ето основните проблеми, които възникват при наличието на парт-скор:
1. Често се случва, че при парт-скор 40-70 играчът е достатъчно силен,
за да играе на пиво "2" с изгледи да спечели контракта и манш. Трудността
се състои в следното: ако се открие с "едно", партньорът може да пасува,
а при откриване с "две" - да "хвръкне" нагоре в търсене на шлем и да премине
границите на изпълнимото. За избягване на подобни несполуки въведохме правилото,
че при парт-скор 40-70, всяко откриване С БОЯ, което не стига за манш,
е РФ.
2. Когато партньорите показват няколко бои, те трябва да внимават да
не надминат нивото на изпълнението. В този случай е по-добре да не се дава
изчерпателна информация относно разпределението, а да се спре на контракта,
който е изпълним. Да приемем, че ЮГ има откриване с бикольор в пики и кари,
а СЕВЕР има шесторни трефи и условия за положителен отговор. При нулев
скор назначенията би трябвало да бъдат следните:
|
1 пика
|
Пас
|
2 трефи
|
Пас
|
|
2 кари
|
Пас
|
3 трефи
|
Пас
|
|
3 кари
|
|
|
|
При парт-скор от 50 нагоре ЮГ трябва сериозно да помисли, дали да показва
във втория тур своите кари и да ги повтаря в третия. Също и СЕВЕР може
би ще постъпи по-мъдро, ако си пасува във втория тур или коригира на "2
пики". Няма нищо по-досадно от това, когато играчът се качва на ниво "3"
и влиза без едно, докато например, "2 трефи", "2 кари" или "2 пики" се
изкарват точно и дават манш. В този случай майсторството се проявява не
в някакви специални конвенции, а в разумното преценяване на възможностите
си и своевременно спиране.
3. Назначаването на шлемове при парт-скор е МНОГО ПО-ТРУДНО, защото
играчът с по-слаба карта често търси първия удобен случай да пасува. Затова
партньорът му, ако държи да играе шлем, е длъжен да прави непрекъснати
форсинги. Например, в турнирна игра No 3419 стана следното: При парт-скор
I - 60 аз с картата на ЗАПАД откривам ултра-минимално с "1 каро" и след
форсинг "2 пики" от страна на партньора назначавам още "3 купи", като възнамерявам
след това да пасувам. Обаче ИЗТОК (първокласен играч) прави нов форсинг
с "4 без коз", след който послушно показвам вальорите и партньорът ми приключва
преговорите със "7 пики", които са резонни и се печелят. На другата маса
назначенията започват по същия начин, но във втория тур ИЗТОК повтаря пики
(което щеше да бъде безупречно при нулев скор), ЗАПАД използува случая
и бърза да пасува, тъй че с грандиозната си карта противниците не стигат
дори и до малък шлем. При наличие на парт-скор играчите са поставени пред
две алтернативи: или да изпуснат шлем, или в търсене на такъв да преминат
границите на своите възможности. В деликатното процедиране при разрешаване
на този проблем двама партньори могат и трябва да покажат майстор-ството
си.
4. Не би било правилно да се мисли, че наличието на парт-скор винаги
улеснява взимане на манш на ниско ниво. Напротив, тъкмо при това положение,
в повечето случаи се разгаря ожесточена борба, защото противниците почти
винаги използуват случая да баражират и да вдигат нивото. Игрите обикновено
стават по-високи, а двойката, която има инициатива, рядко взима манш на
ниво "едно" или "две" и постоянно е длъжна да преценява, кое е по-изгодно
и по-резонно: да се качи още нагоре, за да вземе манш (или робер) или да
контрира намесилите се противници. Повечето игри при парт-скор имат маншови
изгледи и са пълни с борческо напрежение, поради което турнирите ста-ват
много по-интересни, по-увлекателни.
Ако се играе само с нулеви скорове, обикновено около половината от
турнирните игри са съвсем безцветни, скучни, докато на нашите турнири от
36 раздавания най-много пет-шест са безинтересни.
При нулеви скорове възможностите за баражиране са твърде ограничени.
Наистина, за разумно баражиране срещу маншов контракт рядко се представят
случаи, защото нивото е доста високо, а влизане срещу парт-скоров контракт
по начало не се рентира (особено във втори манш). При това положение чувствително
се ограничават възможностите за наказателна контра, която се прилага много
по-често в турнири с парт-скорове и повишава напрежението и спортния интерес.
Общо взето, при нулеви скорове, игрите не се разгръщат в широк мащаб.
Приблизително в половината от турнира играта върви съвсем на дребно, а
на играчите не им се дават съответните възможности за проявяване на своето
майсторство и борчески дух.
9.
Когато моите опоненти изтъкват, че на Запад парт-скоровете не са приети
в турнири, аз мога да отговоря, че не всичко, което е установено официално,
е безпогрешно и лишено от пропуски. Ако може да се въведе нещо ново и ценно,
то не бива да се отхвърля под претекст, че не е предвидено в съществуващия
досега правилник. Мисля, че би било добре, международната бриджова организация
да разгледа и изпробва това нововъведение, което от една страна с нищо
не противоречи на същината на бриджа, а от друга - решително повишава спортния
интерес на състезанието, като разнообразява възможните положения.
Ще прибавя още, че отделните бриджови организации имат право да въвеждат
собствени правила при уреждането на турнири. Например, Френската организация
е наредила, при турнири на двойки да бъдат позволени само четири посочени
системи на анонсиране и е забранила блъфови откривания като първи и втори.
Такова нареждане има чисто местен характер и важи само в обсега на действието
на дадената група.
Не бива да се смесва "Кодексът на бриджа" и правилникът за устрой-ство
на турнирите. Първият е приет навсякъде и трябва да се спазва, докато вторият
може да търпи най-разнообразни изменения.
Впрочем, не мога да премълча, че има параграфи от международния кодекс
на бриджа, които не дават справедливо разрешаване на някои положения при
нарушение на процедурата и имат наложителна нужда да бъдат преработени.
Естествено, при евентуалните международни срещи, ние бихме се подчинили
на съществуващите досега кодекс и правилник, обаче смятаме, че в кръга
на нашите възможности имаме не само право, но и дълг, да разпространяваме
нашите възгледи и идеи, като се стараем да изтъкваме тяхната резонност.
10.
В урежданите от нас турнири (по 36 игри) всяка посока (ЮГ-СЕВЕР и ЗАПАД-ИЗТОК)
получава 36 скора, подредени по следния начин:
9 пъти I - 0;
9 пъти II - 0;
9 пъти I с различни парт-скорове от 20 до 90;
9 пъти II със същите парт-скорове.
За да не става преднамерено определяне на скорове, преди всяко основно
раздаване на всяка маса играчите изтеглят от пликове на късмет картончета
със скор (едно за ЮГ-СЕВЕР и едно за ЗАПАД-ИЗТОК) и ги пращат на другата
маса заедно с картите. По такъв начин различните маншове и скорове се комбинират
по най-разнообразен, не предрешен начин.
Обръщаме внимание на това,че нулевите скорове са в достатъчно ко-личество
(половина), тъй че много игри се играят в условия, аналогични на тези,
които са приети в официалните турнири.
11.
Най-после ще изказа една моя идея, КОЯТО НЕ ОСЪЩЕСТВЯВАМ в нашите турнири,
тъй като нямам намерение да се отклонявам от международно приетия ЗАПИС.
В обикновения роберов бридж за спечелена парт-скорова игра не се полага
специално възнаграждение, тъй като възможността след това да се вземе манш
на по-ниско ниво вече представлява известна изгода. При недовършен робер
за не подчертан парт-скор се записва премия от 50 точки. С пълна логика
това се прилага и в турнири, тъй като там, след спечелена парт-скорова
игра роберът фактически се прекъсва. Обаче, смятаме за правилно, възнаграждението
да не бъде едно и също (50 точки). В обикновен бридж по-висок парт-скор
повече приближава към взимане на манш или робер. В турнири това предимство
отпада и следователно, за по-висок контракт би трябвало да се запише по-голямо
възнаграждение. Да приемам, че в някое турнирно раздаване ЮГ-СЕВЕР при
нулев скор имат явно изразена игра в кари, като могат да направят не повече
от 10 взятки. Ако те пресилят картата и отидат на 5, 6 или дори 7 кари,
ясно е, че те са надценили своята сила и противниците ще запишат съответната
справедлива глоба. Ако играят обаче, 1, 2, 3 или 4 кари, те ще запишат
същите 130 точки, което не е правилно. Би трябвало да бъде най-добре възнаграден
и поощрен контрактът "4 кари", защото двойката, която го е назначила, е
преценила картата си много точно, по-точно, отколкото например тази, която
на другата маса се е задоволила с "1 каро" и е направила три добри. Освен
това, първата двойка, която е обявила максимален контракт, се е подлагала,
в случай на някое непредвидено лошо разпределение, на опасността да влезе,
докато втората е играла без никакъв риск. Ясно е, че първата двойка заслужава
запис, по-голям от този на втората.
Смятаме, че би било най-правилно, ако за спечелена парт-скорова игра
в I манш се пишеше възнаграждение, равно на обявения контракт. В такъв
случай първата двойка ще запише 80 + 80 = 160 точки, а втората 20 + 20
+ 60 = 100 точки. Разликата от 60 точки е справедливо възнаграждение за
точното преценяване на картата.
Във втори манш глобите са по-големи и за компенсиране на този риск
би било редно, възнаграждението за изкарана парт-скорова игра да бъде двойно.
Следователно, за "4 кари", изкарани точно, ще се запише 80 + 160 = 240
точки, а за "1 каро" с три добри 20 + 40 + 60 = 120. Може би ще ми възразят,
че при това положение високите парт-скорови игри ще дават прекалено големи
печалби и играчите по-често ще изпускат манш или робер. Обаче, ако сравним
записа за "4 кари", с едно добро и "5 кари" точно в I манш (160 и 400 точки),
ще се уверим, че разликата от 220 точки е достатъчно значителна, за да
подбуди игра-чите да търсят манш. Подобно нещо се получава и във втори
манш: съ-щите игри струват 260 и 600 точки, тъй че разликата от 340 точки
е достатъчно голяма, за да подтикне към търсене на роберов контракт. Смятаме,
че подобно нюансиране на парт-скорови игри няма да възпре бриджорите от
търсене на маншови контракти, но същевременно ще ги подбуди да назначават
максимални парт-скорови игри, за което се изисква по-точно преценяване
на картата и по-съвършена техника на анонсирането.
30 октомври 1959 г.
Евгений Столица
Към
BG Bridge On-Line