Прекрасен теоретик и великолепен състезател, целият живот на който пряко или косвено е бил свързан с бриджа. Той е свидетел и непосредствен участник в почти всички събития, свързани с проникването и развитието на бриджа в страната ни и с израстването на десетки млади бриджори, немалко от които все още властват на бриджовите маси. Сашо обичаше да подчертава: "Работя като архитект, за да храня семейството си, но истинската ми професия е състезателният бридж". А ако попитате съпругата му, честно ще ви заяви, че са събирали отпуските и парите си, за да отидат на състезания у нас, в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, навсякъде, където се играе.

Сашо е роден на 3 октомври 1925 г. Баща му също е архитект. Родителите и част от роднините и приятелите играят бридж, а хлапакът не може да се отдели от тях и изучава бриджа при наблюдаване на играта в семейния кръг. Първото му сядане на масата е било през юли 1935 г., когато, поради липсата на четвърти, майка му и двете му лели го поканват да играе с тях. А той е едва десетгодишен. След тази незабравима за него игра, е имал смелостта да заяви на майка си, че не е бил по-слаб от нея.

1940-1943 г. – като ученик в Първа мъжка гимназия в София, от която излизат доста будни мозъци, играе със съучениците си Хр. Върбенов, Б. Рашков, П. Добрев и др.
1943-1944 г. е мъртъв период за цялата страна – война, бомбардировки, евакуация.
1945-1948 г. – играе отново предимно в семеен кръг и със съкооператори, но с нови съиграчи – Ив. Димчев, М. и Й. Тошеви, Сийка Янкулова, Андрей Димчев, Вл. Тошев.
От юли 1948 г. започва нов етап – запознава се с Евгений Столица на една екскурзия в Пирин и започва истинския му "период в бриджа". Той става един от най-запалените му и добри ученици, а придобитият опит от почти 20 годишното наблюдаване на играта и активно участие, макар и на ниско ниво, му дават възможност бързо да се включи като един от водещите играчи в групата на Столица, в която тогава влизат Босилко Негенцов (син на Ран Босилек), Константин Илиев, Христо Икономов, Сташ Росецки, Иван Величков, графиня Румена Игнатиева.
През септември 1948 г. участва в първия си вътрешен турнир в тима на Столица, а малко по-късно те организират и първото състезание с външни, извън групата, съперници. Само през 1948 г. се организират пет вътрешни турнира.
През периода 1949-1951 г.към хората около Е. Столица се включват нови играчи – Л. Илиев, Пашанко Димитров, княз Н. Лобанов, Аркадий Мичри, Димитър Фингов, Евгени Добринович, Тони Безаншек, Г. Петрович.
1952 г. – включват се някои от известните и сега имена: Христо Друмев, Емил Зидаров, Стоян Люцканов. Играе се в зъболекарския кабинет на Безаншек.
През 1953-54 г. А. Каназирски, като войник, играе рядко и то бридж на ниско ниво. В казармата получава писмо от Столица, който му пише за "една женска звезда, появила се на бриджовия хоризонт". Скоро настъпва един от преломните моменти в живота му – през 1955 г. се запознава с Александра Богданова и през 1956 г. двамата сключват брак. За много бриджори това е фатално, но за тях двамата не е, защото и запознанството, и семейният им живот са свързани с бриджовия кръг на Столица. Компанията е все от ергени и те един по един започват да се женят, да се отдалечават от зелената маса. И затова по-възрастният им приятел сияе, че тоз път не са му откраднали любимия ученик, а Александър и Александра Каназирски израстват като отлични състезатели и дълги години печелят убедителни победи в турнирите.
На 29 май 1957 г. Ал. Каназирски участва в отбора на Столица в първия турнир с отборите на Анастас Павлов, Андрей Мануилов, Н. Владиков. През същата година се провеждат и срещи с отборите на Ник. Филипов, Бор. Дойчинов, Ат. Коларов, К. Янков. Към съиграчите на Каназирски се включват нови хора – Иван Кантарджиев, П. Балевски.
1958-1961 г. – изключително срещи с външни, извън кръга на Столица, противници, включително и с отборите на Андрей Райчев, Ивайло Налбантов, Г. Стоянов, които отборът на Ал. Каназирски печели със среден  резултат над 6000 точки на мач. През април 1961 г. Сашо изиграва своя стотен мач срещу отбора на К.Янков.
През май-октомври 1961 г., с усилията на всички играещи в столицата, се организира първото градско първенство на София. Емил Георгиев, диригент на състав "София" и адски запален бриджор, предоставя залата за репетиции за провеждане на състезанията. Отборите носят имената на капитаните си и се класират в следния ред: 1. Христо Друмев, 2. Евгени Столица, 3. К. Янков, 4. Траян Христов, 5. Н. Филипов, 6. Огн. Маринов (участват още П. Барзов, Дим. Бобошевски, Ан. Павлов, Ат. Коджов, Г. Загорски, Ст. Пандуров, Г. Милчев, Ив. Милушев, М. Дермендиев).
През 1963 г. се организират мачове гиганти между отбора на Столица (Александра Каназирска, Йордан Басменков) и Христо Друмев от по 160 и 500 дона, като във втория мач отборът на Столица излиза победител с 239 точки. За пръв път в срещата от 160 игри с Христо Друмев се използват новите мач-точки.
През месец октомври същата година започва третото градско първенство – три групи по четири отбора, което завършва през 1964 г. с преиграване на опорочената среща от финала между Столица и Янков. Крайното подреждане:  1. Евгени Столица, 2. Христо Друмев, 3. Б. Дойчинов, 4. Тр. Христов, 5. К. Янков, 6. Г. Милчев, 7. Ан. Павлов.
През лятото на 1964 г. в Созопол семейство Каназирски се запознава с нови хора, които по него време играят прословутата "созополска трефа": 1 трефа 12-13 т., 1 каро – 14-15 т. и т.н. По-късно тези млади играчи образуват четири младежки отбора, в които се включват Иван Стъпов, Янко Кинтишев, Никола Чолаков, Цанко Райнов, Стойчо Липчев, Веселин Вълков, Бор. Фиков.

През 1964 г., благодарение на организаторските способности на Хр. Друмев, за пръв път българи излизат на международен турнир в чужбина. Хр. Друмев, Ал. Каназирски, Г. Стоянов и Ив. Кантарджиев ("Покойния Иванчо) – прякорът му излиза, защото заминава за чужбина и "забравя" да се върне) участват в провеждания вече доста години турнир в Мариански Лазне (Чехословакия). Първата вечер се включват в двойковия турнир. Тогава резултатите все още се смятат на ръка и на другата сутрин още не са излезли. Започва записването на отборния турнир и всеки иска да има в групата си българите – за пръв път се появяват, явни аутсайдери, та всеки ги търси. Но към края на записването пристига директорът на турнира и съобщава класирането на двойките: на едната посока (тогава се е правело отделно класиране за Север-Юг и Изток-Запад) на първо място са Хр. Друмев-Ал. Каназирски, на другата на второ място са Г. Стоянов-Ив. Кантарджиев. Внезапно апетитите към "българчетата" рязко спадат. Първо международно участие на български бриджори и първи респектираш успех.
Над 20 пъти Ал. Каназирски е участвал на турнири в чужбина и винаги е заемал призови места. Заедно със съпругата си образуват една отлична микст-двойка, която почти винаги в турнирите е заемала наградени места. И то на състезания предимно в чужбина, защото в България не са се организирали състезания за смесени двойки (първите са през 1983 г.).
През 1965 г. в София се провежда първия официален турнир н двойки, участник в който е и Сашо.
След 1965 г. Ал. Каназирски поддържа нивото си на игра и участва във всички организирани мероприятия.

Ето и някои други факти от неговото бриджово съществуване, които завинаги остават в историята на българския бридж:
– През 1975 г. е един от създателите и е председател н клубния съвет (Д. Папазов, Ц. Райнов, Ал. Черпоков, контролна комисия – Тр. Христов, Ал. Рибарски) на Шах-бридж клуб "Капабланка" към Образцово народно читалище "Наука" (кино "Изток") в София,
– Автор е на първите официални статии за бриджа и на бридж-задачи в сп. "Наша родина",
– През 1976-1977 г. заедно с Александра Каназирска, с помощта на Ясен Антов (главен редактор н в. "Поглед"), замисля и осъществява първия новогодишен турнир за решаване на задачи,
– В края на 1975 г. и началото на 1976 г. издава първото официално информационно издание за бридж – Бюлетин на Шах-бридж клуб "Капабланка" (излезли само 3 броя),
– През 1976 г. е капитан на отбора, участващ в турнира за купата "Дружба" (за пръв път български отбор от Пловдив е участвал в този турнир през 1975 г., като в неговия състав влиза и Ал. Каназирски),
– През 1960 г. с партньор Йордан Басменков, Ал. Каназирски е в отбора (заедно с Хр. Друмев, Н. Чолаков), който за пръв път печели републиканското отборно първенство, организирано от създадената предишната година Републиканска комисия по спортен бридж (Сашо има 5 шампионски отборни титли).

Ал. Каназирски не спира да играе активно до 1985 г., когато се пенсионира и получава втория инсулт. Въпреки недоброто си здравословно състояние, продължава да следи редовно бриджовия живот и да се включва понякога в големите софийски турнири.
Скромен, всеотдаен в работата си и в бриджа, с висок морал и отговорност, Александър Каназирски винаги е бил пример за всички бриджори, а извървеният от него път тясно е свързан с развитието на българския бридж, с неговата история.

Материалът се препечатва от сп. "Бридж", бр. 9 от юли 1998 г.